Печат

Здравейте, приятели!

Добре дошли на Първия Рожден Ден на Духовен Център “Слънце”!

Благодаря на всички вас, че ви има, че носите добри сърца и въпреки трудностите, през които вървите пътя си, сте готови да творите ДОБРО!

През тази година вие доказахте, че не собственото благополучие, че не свободното време и даже не собственото здраве е в основата на ДОБРОДЕТЕЛТА, защото в проявите на ДЦ”Слънце” се включиха хора, които са с трудни съдби, с много препятствия по пътя си, но те не бяха пречка за тяхната добродетелност.

Заедно успяхме да променим вижданията на хората, които не бяха убедени, че когато в основата на делата ни е любовта, а не парите – резултатът може да е вдъхновяващ и някои от тях се включиха в следващите ни прояви. При почистването на рибарския плаж разбрах, че ДОБРОДЕТЕЛТА е заразна, защото хората, които спокойно се препичаха сред боклуците, се включиха в почистването му. Един възрастен човек ми каза:”Много добра идея ми давате. Ако всеки път, идвайки на плаж, нося със себе си торбичка, бих могъл да допринеса за почистването му.” Там наблюдавах, как малко дете се опитва с лопатката си да сбере отпадъците на едно място и как получи укор от майка си, вместо да го подкрепи в желанието му да е чисто. И за кой ли път се убедих за ролята на възпитанието по отношение на идващото поколение, че възрастта не е гаранция за мъдрост, че несъвършенството ни не трябва да е пречка за ДОБРОДЕТЕЛНОСТТА, към която сме се устремили.

През тази изминала година добих нова опитност, допуснах много грешки, които не съм си представяла, че ще направя и разбрах, че не трябва да се спъвам в тях, а да ги осмислям и преодолявам в пътя си, следвайки своята цел. Мислих много и за отговорността на хората, вървящи по духовния път и направих следната аналогия. Всяка река води началото си от изворче, което само пробива пътя си като поточе, докато стигне до голямата река. А реката е по-пълноводна, колкото повече поточета се вливат в нея. Началото на всяка река е високо в планината, а нейното движение винаги е към подножието. Няма река, която да тече в обратната посока. А колкото е по-високо изворът, толкова по-дълъг път има да измине водата, докато се слее с морето.

И нашите житейски пътища са дълги и трудно преодолими, минаваме през какви ли не препятствия, лутайки се от единия до другия бряг на нашето поточе, докато стигнем голямата вода. Там се намерихме с вас и радостта ни беше безгранична. През всичките години, в които сме заедно, ни сбираше духовният път. И някак неусетно пораснахме и разбрахме, че колкото и големи затруднения да сме имали в пътя си, те са наши, отнасят се за нас и нашето обкръжение. От нашите решения, взети правилно или не, сме се учили и израствали ние.

Вливайки водите си в общия поток, с решенията си влияем на по-голям кръг хора около нас и с това отговорността ни нараства. Вървейки пътя си към съвършенство, ще падаме и ще ставаме, ще се разделяме и сбираме, но не бива да губим посоката, целта си, защото тя - целта е по-голяма от нас самите. Разбрах, че ДОБРОТО трудно си пробива път, че то бива одобрявано или одумвано, в зависимост от гледната точка на оценителя.

Усетих трудността да подбудиш хората към действие, а не само говорене и мислене. И се запитах: Защо е така? Който се е посветил в отглеждането и възпитанието на децата знае, че говорът се развива като следствие на усещанията, възприятията, развитието на глобалната и фината моторика. Ако няма натрупана опитност, умения, ако няма любов, обграждаща детето, то няма да сподели себе си чрез говор. Пораствайки, ние започваме много по-лесно да говорим, да мислим, отколкото да действаме. Забравяме, че движението е в основата на развитието на живота. Затова ценя толкова много вашето желание да творите Добро по пътя си.

През тази година ние успяхме заедно да изградим основите на ДЦ ”Слънце”. Благодарение на Даниела Василева и Христо Иванов се появи вестник “Слънце” и той достигна до 5000 читатели в страната. Благодарение на Таня Темелкова и Йосиф Йоргов имаме интернет страница. Благодарение на Румяна Йоргова се извърши регистрацията на Фондацията. Благодарение на Тони Икономов се спонсорират проявите ни. Благодарение на Ирена Точкова се води счетоводството. Благодарение на Йордан Дяков се отпечатват афишите и листовките за проявите на центъра. Благодарение на Недко Миланов, Севдалина Йотова, Христо Христов, Ангелина Шикова, Гиргин Стоянов, Даниела Александрова и Таня Христова се осъществява организацията и провеждането на тези прояви. Благодаря и на Кристина, Мария, Снежана, Донка, Димо, Ани, Темелко, Радина, Ива, Йоана, Симона, Йорданка, Жанет, Нина, Надя, Георги, Велико, Ваня, Младен, Дима, Димитрина.

Ние успяхме, благодарение на активното участие на множество деца и възрастни, учещи и работещи в местата, където работихме. Всички видяхме радостта на децата, участващи в залесяването на училищата “Панайот Волов” и “Христо Ботев”, желанието им да засадят повече дървета и се убедихме, че само от нас зависи отношението им към заобикалящия ги свят. Когато с любов се грижим и учим децата на любов към природата, към другите и към себе си, и те с любов ще споделят себе си с нас.

За това, че сътворихте всичко това безрезервно, от цялото си сърце и душа ви БЛАГОДАРЯ!

Колкото и трудно да е, идеите ни започват да намират подкрепа. Имаме подкрепа от познати и приятели от Варна, Бургас, Враца, Стара Загора. Имаме подкрепата от няколко пенсионерски дружества от нашия град и се надявам в най-близко време да направим работилница за постелъчно бельо за социалните домове.

Посоките, в които се движим са различни, защото магистралата за ДОБРОДЕТЕЛНОСТ е широка и открита. Потребност от ДОБРИНА и ДОБРОДЕТЕЛНОСТ има навсякъде, накъдето и да се обърнем. А аз съм уверена, че хората, които си подаваме с любов ръцете си, заедно да създаваме ДОБРО по пътя си, ще ставаме все повече и повече, защото светът е сътворен с много ЛЮБОВ от нашия СЪЗДАТЕЛ и ЛЮБОВТА е тази, която ще обединява и осветява пътя ни към по-добро бъдеще, към по-щастлив и хармоничен свят!

17.09.2006 г.

С много любов! Елена

 

Wednesday the 25th. ЗАЕДНО МОЖЕМ ВСИЧКО!