Печат

Параклис "Св. Иван Рилски" в Странджа планина

 

 

Истината се превръща в сила, когато разпръснем всичките си предразсъдъци и станем възприемчиви за света такъв, какъвто е в действителност. Силата на истината може да бъде изключителна мощ, тя може да бъде запазена само със същинска отвореност към нещата такива, каквито са – по-скоро с волята да виждаш, отколкото да гледаш.

 ~ И Дзин

Сбрани с волята да виждат, на 30 март 1995 г. по Божие внушение се създава инициативен комитет за изграждането на параклис "Свети Иван Рилски" в местността Марино селище, в землището на село Бяла вода, Бургаско.

Имената на тези святи българи са:

Димитър Кърпичев от гр.Бургас

Илия Мутафчиев от с.Бяла вода

Тодорка Стойнова от с.Бяла вода

Желю Кехайов от гр.Бургас

Жеко Кърпичев от гр.Бургас

С активното участие на д-р Бодуров, Елена от село Ясна поляна, Жечка Шатрова, Милчо Цеков, спонсори Стамат Карамфилов и Георги Стоев и с труда на хората от съседните села. Групата определя мястото на параклиса, а д-р Бодуров отива при леля Ванга.Тя потвърждава съня на Димитър Кърпичев за строителството на параклиса и че на това място са убити около 66-70 хиляди богомили, между които били и 7 водачи от вътрешния кръг на посветените. Те били смятани за посредници между земята и небето. Леля Ванга казва „Има 7 големи дървета и между тези дървета ще направите един параклис – и... със слепите си очи му начертава карта! – Но няма да пипате нито едно от дърветата!” – заръчва тя. Според нея седемте дървета около параклиса символизират водачите от вътрешния кръг. „Тези, големите дървета, които са там, всичките са като застинали богомили. Те са живи!  А за параклиса твърди, че след години там ще бъде направен най-големият балнеосанаториум в света. „И в действителност, там излезе вода – казва д-р Бодуров. – Когато отидохме за пръв път, преди да се почне строителството на параклиса, излезе вода като кладенец, която беше с много интересен цвят - сивкаво-белезникав.     

Най-знаменателното е, че олтарът на този параклис не сочи на изток, а сочи на юг! Имахме големи проблеми, докато дойдат да го осветят. Но Ванга беше категорична: „Ще дойдат, няма къде да отидат!”. Това е единственият християнски храм на света, в който олтарът не е на изток. Аз бях поел ангажимент на празника на Голяма Богородица – на 15 август 1996 г., да я докарам тук, за да присъства на освещаването на параклиса - продължава разказа си доктор Бодуров. Искаше и на морето да я закарам. Каза ми: „Никога не съм си топнала ногите в Черно море.” Но на 6 август 1996 г. ми се обадиха от Петрич, че леля Ванга е в Правителствената болница и не можахме да се видим повече - на 11 август тя почина - завършва докторът.

 

На миналата 20 историческа конференция ви обявихме, че на 13.09.2015 г. група приятели създадохме инициативен комитет за ремонт на параклиса "Св. Иван Рилски" в Странджа планина, който посетихме през лятото. Членовете на този комитет са Даниела и Йордан Василеви, Ирина и Хаик Апелови, Красимира Аскерова, Асен Асенов и Елена Икономова. Всеки от приятелите ми намери своето място в инициативата. Красимира Аскерова работи по изготвянето на разрешителните от Община Малко Търново, природен парк „Странджа“ и църквата. Ирина Апелова, която е родом от Малко Търново помогна за връзката с хората от района – за майсторите, закупуването на материалите на достъпни цени, изработи перденцата за параклиса. На Хаик Апелов дължим идеята за изграждането на място за поставянето на урни с пръст от различни държави, които са свързани с пътя на богомилите и богомилското учение, осигуряване на транспорт до Странджа. Даниела Василева направи плакати и рекламни листовки за инициативата, интернет страница на параклиса, където публикува информация за работата по ремонта. Йордан Василев направи икони на Св. Иван Рилски, които се предлагат в параклиса и парите от закупуването им остават за поддръжката му. Асен Асенов неуморно пробужда  съзнанието на българите по пътя на богомилите със своите пътуващи семинари, на които събра средства за ремонта, а  и  вече повече хора се отбиват до параклиса да се поклонят пред делото на богомилите. Аз поддържах връзка с Радка, братовчедка на Димитър Кърпишев, на когото дължим благодарността за построяването на параклиса "Св.Иван Рилски". От нея получих и копие от учредителния протокол на организаторите за строителството на параклиса. Изтъках черга и платно, върху което изработихме глаголицата, заедно със Симеонка Кирякова, а Уста Дарин изработи поставката за прикрепването на паното към стената. Заех се с цялостната организация на работата по ремонта, което беше съпроводено с доста трудности, като се има предвид и голямото разстояние от Варна. В инициативата се включиха и много наши приятели, които ни превозваха до параклиса през цялата тази година. Благодарим ви от сърце! Цялата сума на събраните средства за ремонта на параклиса е 4600 лева. С тях успяхме да сменим счупените греди и дъски на покрива, да направим циментова замазка на покрива, да пренаредим керемидите, да направим дървената ламперия на тавана, да боядисаме стените и вратата, да направим подово покритие с камък на пода, площадката, стълбите, цокъл на външните стени, пътеки около на параклиса, дървена маса пред олтара и полици за иконите и да заплатим труда на майсторите Сево Севов и Ненко Манолов от Малко Търново. Благодарим ви от сърце за свършената работа!  

А вие бяхте едни от първите дарители за инициативата, миналата конференция събра 205 лева дарения за ремонта му. Благодарим ви! Последваха дарения от приятели, Ф Виделей, събора на богомилите във Велики Преслав, дарения от участвали в проявата за почистване на поляната около параклиса на 3-4 юни т.г. Събрахме се 23 човека от цялата страна и тогава  започнахме първия етап от работата ни по ремонта на покрива, направата на тавана с дървена ламперия, боядисване на стените и вратата на параклиса. Август месец, след постъпление в банковата сметка на средства от българи живеещи в Америка, продължихме работата със закупуване на материали и камък – гнайс за пода, външните стени, площадката, стъпалата и пътеката около параклиса. Днес ние ви казваме с радост – заедно успяхме! Направихме го и параклисът беше готов за храмовия празник на "Св. Иван Рилски" – 19 октомври. Сърдечно благодаря на всички включили се в инициативата за ремонта на единствения засега параклис в памет на богомилите "Св. Иван Рилски" в Странджа планина, в Марино поле, до село Бяла вода. Случайно или не, тази година храмовият празник на параклиса се проведе на 16 октомври, неделя. На тази дата дойде и дългоочакваното „голямо извинение“ от страна на католическата църква за кладата под Монсегюр и кръстоносния поход срещу албигойците! „След 700 години лавърът на Монсегюр ще се раззелени отново!“ Вярвам, че и лавърът на България ще възкръсне.

 

И ако днес се вглеждаме в лицата си   

и търсим ли, търсим им дирите,

ще ги намерим в сърцата си,

на там отидоха най-Богу милите.

СТЕЛА БОНЧЕВА, ВЕЛИКО ТЪРНОВО

 

„Не се съсича с меч въплътеното, не може да го изгори и огънят. Него нито водата го мокри, нито вятърът го пресушава. Ненаранимо, неизгоримо, неовлажнимо, неизсушимо, то е безкрайно и всепроникващо, неизменно — единствено, вечно.То е незримо, невъобразимо, то съществува отвъд промените. След като знаеш, че то съществува —за какво да тъгуваш тогава?” /Бхагавадгита[6], глава 2, стихове 23, 24 и 25/

 

Елена Икономова

Доклад, изнесен на XXI  Историческа конференция „България – дух и култура“

Wednesday the 25th. ЗАЕДНО МОЖЕМ ВСИЧКО!