Печат

Японско вълшебство


ВАСИЛЕНА И ВОДНАТА ФЕЯ

Свечерява се. Последните слънчеви лъчи вият корона около челото на водопада. Водната фея се готви за сън. Главата й се отпуска върху полянката с мащерка. От там излитат сънищата на елфите. На възглавничка от мащерка спи и моята приятелка Василена, но сънят й е неспокоен. Сигурно защото майка й я няма - дежурна е в санаториума. А може би дори и на сън вижда болната жена, която докараха днес с линейката.

***

- Алек, ние ще се погрижим за майка ти. Скоро тя пак ще може да върви. А ти през целия ден трябва да бъдеш на слънце и на чист въздух!

И никакво влизане при болните! Василена, ти отговаряш за това!

- Лесно е да кажеш: "Отговаряш!"- мисли си Василена, но как да спреш едно момче, което иска да отиде при майка си?!...Какво ли не направих, за да го развеселя. Плувахме в басейна с минерална вода, играхме федербал, брахме вишни. Но Алек нито веднъж не се усмихна.

***

Разсъмва се. Елфите събират росата от цветчетата на билките.

В песента на водопада се вплита гласът на Синята тинтява:

- Зън-зън! Събуди се от сън!

- Какво се е случило?

- Забрави ли, Водна фейо?

- А, да... Вълшебното огледало предсказа, че днес ще дойде Василена.

- Ще изпълниш ли молбата й? Аз бих могла мъничко да помогна на майката на Алек. Отварата от моите цветчета ще я облекчи.

- Ти си прекалено добра, Синя Тинтяво. Забравяш, че хората безмилостно ни унищожават. Дори билкарите ни изтръгват от корен, макар че са им необходими само цветовете ни! - Шепнат сърдито стръкчетата на Мащерката.

- Ще й помагате ли?! На тази палавница?! Та тя е по опасна и от най-щурите момчета! - пърха с карминеночервените си задни крила с широки черни ресни пеперудата Зигена Ангелице Балкани. Искаше да ме улови, моля ви се!

- И мен! - Размахва блестящите си виолетови крилца дребната пеперуда Балкански Лампидес. - И то - след като прочете в книжката си, че съм балкански ендемит и не се срещам никъде другаде по света, освен на Балканския полуостров.

- Ти поне имаш посестрими в Гърция. Ами аз горката...Уж всички ми се радват казват:"Родопската Кадифянка е български ендемит. Трябва да я пазим." А щом някъде се мярнат тъмнокафевите ми крилца - и хоп, в мрежата за пеперуди!

- Стига сте се оплаквали! - Звънват сините камбанки на Тинтявата.

- Като ви е страх, стойте си в резервата!

- Ш-ш-шт! Тихо! Някой иде. - Прошепват водните струи и безшумно се гмурват към дъното. Иззад дънера на едно дърво наднича угриженото лице на Василена.

- Добре дошла. Смело момиче си, щом идваш сама чак тук до водопада.

- Водна фейо...

- Зная, зная, какво те тревожи. Но първо ми кажи, все още ли се сърдиш на майка си?

- Защо?

- Спомни си! Тропаше с крак и викаше: "Ти не ме обичаш. Все нямаш време за мен. Майките на другите деца са винаги при тях. А ти си или в санаториума или в поликлиниката. Ако и там те няма - значи хвърчиш някъде с линейката. Все болните имали нужда от теб. Ами аз?! Аз нищо ли съм?! Май трябва да се разболея, за да се сетиш за мен..."

- И сега ми е мъчно, че мама няма време за мен...Само че вече разбирам...Моля те, Водна фейо, помогни на майката на Алек! Тя е била добра художничка. А сега...дори чаша вода не може да държи в ръката си. Напълно неподвижна е. Помогни й, моля те!

- Василена, за живот - с живот се плаща!

- Не те разбирам, Водна фейо.

- За колкото минути майката на Алек се привдигне от леглото и се почувства по-добре - толкова по-кратки ще бъдат твоите срещи с майка ти. Тези минути тя ще ги дава на другите болни, които имат нужда от помощта й.

- Разбирам...Ще мога да й се радвам само отдалеч - като я гледам, как лекува хората...

- Има още едно условие. Ще ти помогнем всички ние - и водите и билките, но първо трябва да докажеш, че си наша приятелка. Трябва да спасиш Рилската Иглика. Вълшебното огледало ни показа опасността. Виж я и ти!

Гладката повърхност на вира заблестя, водопадът се вкамени. Времето ли бе спряло или се готвеше за скок? Появи се образът на Седемте рилски езера. В мочурливите ливади край тях се будят червено-лилавите цветчета на Игликата. Пристига тълпа от смешно подстригани момчета и момичета, обкичени с металически верижки, гривни, обици, китари, шишета с уиски.

- Хе,хе, хе! Това май е Божествената Иглика? О, Божествена, ще украсиш богинята на моето сърце!

- И на моето!

- Ето и за теб, скъпа!

В надпревара скубят и тъпчат растенията. Унищожено e единственото в света находище на "Примула Деорум" - прочутата в целия свят Рилска Иглика, която ботаниците наричат Божествена Иглика. Един от най-красивите български ендемични видове вече трябва да бъде записан в Червената книга сред изчезналите растения.

- Не! Не! Не! Това не бива да се случи! - Тихичко стенат цветчетата на мащерката. - Ти ще ни помогнеш, нали, Василена?

- Да, но как? Водна фейо, та аз съм само едно малко момиче!

- Но ти си умна, Василена. Смела си и имаш много приятели.

- Василена, ето - вземи! Моите камбанки ще облекчат малко страданията на болната майка.

- Благодаря ти, Синя Тинтяво! Довиждане!

***

- Братовчеде, Паранокародес Шопарди, ние с теб сме терциерни реликтови ендемити... Оцеляхме, когато ледниковият период скова земята, когато дърво и камък се пукаше от студ, ала не зная ще оцелеем ли сега...

- Прав си, братовчеде Паранокракис Булгарикус. Щом тия с китарите стигнаха чак до твоето убежище сред непристъпните канари.

- Е, ние - скакалците - поне можем да подскачаме и имаме мъничка надежда да се спасим от пришълците... Ами какво да кажат нещастните растения...

- Знаеш ли, вчера чух, как децата се канеха да спрат тия варвари.

- Хм... Какво ли могат да им сторят?! С пръст да ги бутнат и хоп -свършено е с дечурлигата.

- Ами ако им помогнем?

- Как? С нашата скакалечишка силица ли?

- Там, в голямата скала има пукнатина...

- Знам я. Зиме там е много по-топло.

- Да, защото вътре са скрити стрелите на Перун.

- И сигурно само великан може да повдигне оръжието му?

- Не, това са бебешките му играчки. Подари му ги Вила Самовила. Дори и момиче ще може да стреля с тях.

- Хм...и кое ще бъде това юначно девойче?

- Не всички са страхливки. Виж, Василена е събрала приятелите си и вечe са на пост край езерата.

- Трябва да им помогнем. Но кой ще занесе оръжието?

- Скалният орел - нали миналото лято Василена го спаси, а майка й излекува крилото му.

***

Речено-сторено. Да знаете само какъв смях падна, когато важните туристи-китаристи се опитаха да натупат малките защитници на единственото в света находище на "Примула деорум" - Божествената Рилска Иглика! Охо-хо! Захвърчаха малки светкавици, задрънчаха поразените металически верижки и гривни, запламтяха призрачни огньове около смешните им прически. Хукнаха, та се невидяха - сигурно чак в равнината са се спрели.

- Благодарим ти, Василена! Ти и твоите приятели сте винаги добре дошли при нас. - Очите на Рила - Седемте езера ласкаво се усмихват.

- Ето вземи тези стръкчета. Отварата от тях ще облекчи майката на Алек. Тя ще може да движи ръцете си. Но макар и да ме наричат Божествена Иглика, аз не мога напълно да я излекувам. Водната фея също е безсилна, докато не се намери юнак с горещо сърце, който да срази Ламята.

- Аз ще я победя!

- Добре, Алек, но първо иди за съвет при мъдрото вековно дърво - балкански ендемит - Бялата Мура.

 

АЛЕК И ЛАМЯТА

Горе високо, високо в планината, там където рилските вековни гори докосват небесата, живее мъдрата Бяла Мура. При нея отиде Алек за съвет.

- Трудно е. Ти си малък и слаб. Не можеш да победиш Ламята. Само ученик на тенгу Дорьо Дайсата би могъл да я срази... Но тенгу са капризни японски зли вълшебници. Обиграни са във военното изкуство. Имат свръхестествена сила. Могат да дадат част от нея и на хората, които са техни ученици. Наричат ги още дългоносковци. Не само защото имат дълги носове, но и защото много обичат да си пъхат носа в чужди работи и да карат хората да проливат кръв.

Дорьо Дайсата е огромен като вековните криптомерии и е мъдър като тях. Криптомериите са наши братовчеди - също иглолистни дървета като нас - Белите Мури от Балканския полуостров. Дорьо Дайсата е облечен като странстващ монах. В ръката си държи ветрило от пера. На гърба си има крила. Погледът му е остър и суров. Носът - учудващо дълъг. С него надушва лошите хора и злите магии. На древните японски гравюри около него винаги са рисували кръжащи рояци малки пернати тенгу с човки вместо носове.

Трябва да си безумно смел, за да те вземе за свой ученик.

- Решил съм. Трябва да победя Ламята! Иначе не бих могъл да помогна на мама.

- Добре, Алек, но първо иди на Атонския полуостров. Там, в планината Света гора ще намериш най-стария и мъдър монах. Само той знае, как да стигнеш до тенгу Дорьо Дайсата. Върви, не бой се! По пътя всяка Бяла Мура ще ти бъде майка - ще ти покаже пътя, с изворна вода ще те напои, сянка ще ти направи, от злите магьосници ще те закриля - докато поспиш - силите си да възвърнеш.

- Благодаря ти! - Рече Алек и пое по стръмните хайдушки пътеки на юг - към топлото море. Вървя дни и нощи, седмици, месеци. Връхлитаха го планинските ветрове, жари го южното слънце. Преброди ледено-студени планински потоци и сухи равнини. Достигна най-сетне благословената прохлада и възвишения покой на Светогорската обител.

- Пораснал си, Алек, заякнал си по пътя. Белите Мури много са ми разказвали за теб.

- Благослови ме, отче, покажи ми пътя за царството на тенгу.

- Не бързай, сине. Дорьо Дайсата ще намериш в светилището Сайджорджи в планината Даюдзан на планинската верига Хаконе. Той е тенгу, но за разлика от другите японски тенгу, служи на доброто и на истината. Може да лети и поразява враговете си със силата на мисълта. Трябва да си не само смел, но и умен, за да те направи свой ученик. Затова първо трябва да изучиш всички тези книги.

Речено-сторено! Изучил Алек дебелите книги. От далечна и непозната, Япония му станала близка и скъпа. Но още по-скъпа му била болната майчица, която го очаквала в полите на Рила. Дълго молил Светогорския монах да му покаже пътя за светилището Сайджорджи. Един ден той го завел до брега на морето, изсвирил с чудна свирчица, подал я на Алек и му рекъл:

- Свирнеш ли веднъж, ще се появи Драконът на Рюо - владетел на океана, повелител на драконското племе Рюджин. Изсвириш ли два пъти - ще смириш всяка буря, дори и тайфун над океана. Подсвирнеш ли три пъти - поройни дъждове ще се изсипят.

Внимавай! Не си играй с вълшебната свирчица! Тя ми е подарък от Рюо. Преди много, много години и аз бях като теб - млад и неразумен. Скитах по света. Един ден случайно помогнах на Владетеля на океана да укроти свадливите си поданици - морските чудовища. Тогава той ми подари тази свирчица. Докато е у теб - драконите ще ти служат, а Рюо бащински ще те закриля.

Благодарил Алек на мъдрия старец, яхнал дракона и полетели. Сякаш само за миг преплували морета и океани и се озовали на японския бряг. Благодарил Алек на дракона и той се гмурнал в морските бездни.

Скътало момчето свирчицата на Рюо. Поело към планинската верига Хаконе. Хитрите мънички тенгу му погаждали злобнички шеги: ту дърво ще се прекърши точно пред него, ту скала ще се срути. Но Алек винаги успявал да предугади опасността и да я избегне.

Стигнал планината Даюдзан. Измил праха от дългия път, поизчистил дрехите си и почтително склонил глава пред тенгу Дорьо Дайсата в светилището Сайджорджи.

- Ти наистина си упорит и силен, щом успя да дойдеш чак от другия край на света. Ако намериш и донесеш меча ми, ще те направя свой ученик - рекъл великанът.

Сетил се Алек за какъв меч става дума - не напразно Светогорският мъдрец го накарал да изучи толкова книги за Япония. Отишъл до скалите и грабнал огромната змия, която се припичала на слънцето. Подал я на тенгу Дорьо Дайсата. Той я пъхнал в ножницата си и тя мигом се превърнала в остър меч. Знаел Алек, че в старинните японски легенди се разказва за такива вълшебни мечове-змии, които пазели юнаците докато спят.

Станал Алек ученик на тенгу. Овладял всички бойни изкуства. Можел като птица да лети, цяла планина да вдигне със силата на мисълта си. Дошло време да се сбогува със своя учител. Дал му той част от своята вълшебна сила и му рекъл:

- Един единствен път ще можеш да си послужиш с моето вълшебство. За доброто на Родината ти ако е - силата ти ще расте стократно. Полакомиш ли се за слава и богатство - мечът-невидимка срещу теб ще се обърне.

Благодарил Алек на Тенгу Дорьо Дайсата. Свирнал веднъж, долетял Драконът на Рюо и го върнал на родния бряг. Там черна река пълзяла към морето. Това било тялото на злата ламя. В небето се извивали шиите й от мазен, черен дим.

Главите й били най-страшни. Едни от тях били бакърени - червено-кафяви - бълвали огън; други - оловни - сиво-сини - дъхът им вледенявал; трети били розови, мазно усмихнати, но те били най-страшни - тайно и полека ръфали земята, все по-здраво се вкопчвали в нея.

Вилнеела ламята. Гърчели се димните й шии. Туловището й покривало небето. Черни светкавици поразили най-красивите дървета. Водите на черната река се разбушували, вдигнали се като огромна черна вълна.

Извадил Алек вълшебната свирчица на Рюо-повелителя на океана. Подсвирнал два пъти. Долетяло племето Рюджин. Укротили драконите черната река и изчезнали. Но черните облаци приближавали. Страшно ручали. Това бил грозният смях на Ламята. С огън и лед посипала нивите. А-ха да отрови всичко живо.

Събрал Алек сетни сили, полетял, мисълта си в меч-невидимка превърнал. Разсякъл туловището на Ламята. Запокитил главите й в най-дълбоката пропаст накрая на света. Свирнал три пъти. Поройните дъждове прогонили Черния дъжд в най-далечната пустиня, измили чернилката, съживили Земята.

Върнал се Алек при Водната фея. Там вече го чакало дребно бяло охлювче.

- Благодарим ти, Юначе! Ламята искаше Черният дъжд да отрови подземните води. Ти спаси не само нас - стоте вида ендемични троглобионти - единствените оцелели обитатели на пещерите от древността, но и всички живи същества. Водата - майка на всичко живо - ти праща този дар. И малкото охлювче на име Белграндия Хесеи подало на Алек капка вода.

- Благодаря на теб и на всички обитатели на пещерите.

- Повелителят на ракообразните от царството на подземните води Микрохарон Милион и Първи ми поръча да ти кажа, че майка ти ще може да върви, след като глътне тази капка вода. Но ако искаш да почне отново да рисува, трябва заедно с Василена да намерите мъдреците от планините във вълшебната страна Сенкьо. Там ще ви заведе една от добрите вълшебници - Теннин или Тенньо, както са ги наричали древните японци. Тя ще се появи в образа на земна девойка. Ако успеете да я познаете и да заслужите обичта й - ще помогнете не само на твоята майка, Алек, но и на много други хора.

 

ВЪЛШЕБСТВОТО НА АЦУКО ТЕММА

- Там, където се извисяват най-високите планини, там трябва да търсите мъдреците Сеннин.

- Най-високите планини? Рила е най-високата.

- Да, Василенче, но само в България. А далече, далече на изток, там откъдето идва слънцето, има много по-високи планини. Пред тях Рила би изглеждала като малко момиченце сред великани.

- Бялата Мура е права. В книгите пише, че там, където върховете на тези планини се губят в облаците, там са се усамотили планинските мъдреци - във вълшебната страна Сенкьо. Те могат да подчинят на своята воля стихиите, предметите и всичко живо. Понякога се събират, за да поговорят за смешните човешки дела. Много обичат музиката, а те самите са чудесни музиканти. Могат да летят и имат свръхестествена сила.

- Алек, като знаеш толкова много, кажи, как да стигнем до тяхната вълшебна страна?

- Не зная, Василена... А дали ще искат да ни изслушат? В легендите се разказва, че дори и неземните красавици Теннин, с техните въздушно-леки нежни одежди не смеят да разпръскват прекрасните си цветя и божествени ухания, когато се събират планинските мъдреци. Дори и тяхната небесна музика утихва, за да не смути размислите на Сеннин.

- Музика! Музика! - Василена радостно подскача. Сетих се. Алек, ти ми донесе касета. Помниш ли? Дето тайничко си записал оня концерт.

- Кой?

- Как, кой?! На японката с цигулка Страдивариус. Разказваше ми, че това била една от най-хубавите цигулки, направени от този италиански майстор. А японската цигуларка е истинска вълшебница!

- Ацуко Темма. Но тя е световно известна изпълнителка. Няма миг покой. Откъде ще намери време за нас?

- Аз ще й пиша. Тя ще ни помогне. Ще видиш.

- Василена, Алек, на Сеннин може да им харесат българската музика и танци.

- Благодарим ти, Бяла Муро. Ще опитаме всичко, за да оздравее майката на Алек и отново да започне да рисува.

***

Изминаха няколко месеца. Василена все още вярваше, че раздавачът ще й донесе писмо от далечна Япония. Алек пък намери много нови приятели - малки и големи музиканти. Направи цяла видеокасета с техни изпълнения - народни песни и танци. Гъдулари, гайдари, кавалджии, певци се изредиха пред неговата камера. Всички искаха да зарадват майка му - да й помогнат да се съвземе от болестта. Най-веселите мелодии, най-кръшните песни и танци бяха за нея. Но тя оставаше все така тъжна. Ръцете й не слушаха. Упорито работеше ден след ден. Като малко дете отново се учеше да върви, да държи молива и четката.

В санаториума се лекуваха и много деца, отровени от Ламята. Майката на Василена бдеше денонощно над тях. Водната фея и билките й помагаха. Все по-често детският смях прогонваше болката. Скоро всички деца от санаториума, заедно с приятелите на Василена, отидоха при водопада.

- Благодарим ти, Водна фейо.

- На добър час! И помнете - от вас зависи, дали ще бъдете здрави и щастливи или отново ще ви заробят чудовища, създадени от вас самите - от хората.

- Ето ви по един чим с мащерка. Тя може да вирее навсякъде.

- По нашия край я наричат "Бабина душица".

- А при нас - "Майчина душица".

- А, не! Това е "Овчарска мирудия".

- Не, това е "Дива чубрица".

- Името на тази билка е "Мащерика".

- А по нашенски - "Воленика".

- Както и да ме наричат, за българския народ аз съм символ на здраве. Има 38 вида мащерка. Засадете чимовете край дома си.

- Ще си направя градинка и с други билки.

- На десетия етаж?

- Е, може и в саксия.

- Край блоковете също има градинки. Вместо да ги тъпчете, насейте здравец, цветя, билки.

Сбогуваха се децата с рилските вълшебства и обещаха да пишат на Василена. Скоро започнаха да пристигат писма и снимки на градинки, балкони и прозорци със саксии.

- Колко много и колко красиви са билките! - Чудеше се Василена.

- Чудесно е, че децата решиха да отглеждат билки. - Радваше се майка й. - Така не само ще спасим застрашените от изчезване растения, но и хората ще станат по-здрави, а градовете и селата - по-красиви.

Една сутрин пристигна раздавачът. Носеше писмо. В плика имаше малка бяла книжка с петолиние, ключ "Сол" и надпис върху корицата: "Дни на Японската култура".

- Алек, виж! Покана за концерта на Ацуко Темма. Видя ли! А ти не вярваше...

***

Всички са тук - в концертната зала. Родителите на Василена и Алек. Приятелите им - музиканти. Дори и някои от болните от санаториума са дошли. Ето я и Ацуко Темма.

- Косите й са като нощен водопад, - мисли си Алек.

Василена си я представя с дрехи на фея - ту с островърха шапка, обсипана със звезди, ту - с ефирните воали на Теннин.

- Елате, ще ви отведа в страната Сенкьо, при планинските мъдреци Сеннин. Вие заслужихте това - научихте българските деца да се грижат за красотата на Земята.

- Колко красива е пътечката на дъгата! Отдръпват се облаците - правят ни път. Ето ги и непристъпните планински върхове. А това? Тези чудни гори, екзотични цветя?

- Това е вълшебната японска страна Сенкьо.

- Добре дошла, Ацуко.

- Простете ми, мъдри Сеннин, че доведох при вас тези деца и смутих покоя ви.

- Много пъти си радвала сърцата ни, Ацуко. Те - също. Василена, ти си добро и храбро момиче. Видяхме, как бранеше Божествената Рилска Иглика. Алек, ти си трудолюбив, упорит и умен. Предстоят ти още много битки. Благодарим ти за чудесните български песни и танци, които записа за нас. Ще помогнем на майка ти. Ела тук, палавнико!

Едно съвсем мъничко момченце, по-малко от мравчица, каца върху дланта на мъдреца. Крилете му са по-пъстри и нежни от тези на пеперудите. Бяла пелеринка от лебедов пух е метната на раменете му.

- Запознайте се със Сукунабикона - син на древния японски бог Такамимусуби и най-добрият другар на легендарния герой Окунинуши. Сукунабикона е покровител на лекарите, билкарите, фармацевтите. Показал е на хората лечебните свойства на растенията и топлите извори. Щом трябва да се намери цяр за някаква болка, той изоставя игрите и щуротиите си. От него по-верен приятел в беда няма да намерите.

- О, всичко изчезна!...Тези ръкопляскания...

- Не ти ли хареса музиката, Василенче? Трудно ли ти беше да я разбереш, да я почувстваш?

- Не, мамо, музиката беше чудесна, но ръкоплясканията развалиха магията.

- Е, и най-прекрасните неща имат край. Ела да благодарим на цигуларката. Не забравяй букета!

- Много Ви благодарим. Вие сте истинска вълшебница!

- Вълшебница?

- Теннин.

-……………………………………..

/ О, не! А ти Василена ли си?/

- Да.

-……………………………………..

/ Това е за теб./

- Благодаря.

***

- Василенче, каква красива кукличка!

- Това не е кукла. Това е Сукунабикона. Подари ми го Ацуко Темма. Той е герой от японската митология. Показал е на хората лечебните свойства на топлите извори и билките.

- О, значи божествен колега?

- Мамо, ти все се шегуваш!

- А защо не? Леко ми е на сърцето. След такъв чудесен концерт на човек му се иска да литне. Василенче, виж, виж какво е нарисувала майката на Алек! Но това е чудесно!

- Благодаря ти, мъничко елфче! Майката на Алек отново може да рисува. Направила е портрет на цигуларката Ацуко Темма. Музиката сякаш струи от него - като водопад.

Цигуларката благодари за портрета. Ръкоплясканията не стихват. Букети, букети - като градина около Ацуко. Вълшебницата - Теннин Ацуко Темма! Тя отново вдига лъка.

Музиката като сърце пулсира, прегръща хората, цветята, водите, звездите.

Учи ги да обичат и пазят ЖИВОТА като Сеннин - мъдреците от планините, за да стане Земята планета на доброто и красотата - като вълшебната японска страна Сенкьо.

 

Р Е Ч Н И К

НЕПОЗНАТИ ДУМИ ЗА ПРИРОДАТА

БАЛКАНСКИ ЛАМПИДЕС - Дребна пеперуда с блестящи виолетово-сини крилца. Ендемит за Балканския полуостров.

БЕЛГРАНДИЯ ХЕСЕИ - Пещерно охлювче. Зоолозите - спелеолози, които изучават пещерите, смятали, че този вид е изчезнал много отдавна. Затова откритието на полския учен Антони Вагнер било голяма изненада за тях. Той доказал, че в българските пещери живее този вид от " реликтовите ендемични троглобионти " - така учените наричат животните,които са се появили още преди милиони години и са оцелели до днес в българските пещери.

БЯЛАТА МУРА е иглолистно дърво, което се среща само на Балканския полуостров - в планините, на височина 700-2300 метра над морското равнище. Тя е Балкански ендемит.

ЕНДЕМИТИ - Животни или растения, които се срещат само в определен район, в ограничена географска област.

ЕНДЕМИЧНИ ТРОГЛОБИОНТИ - Срещат се само в някои пещери и са се запазили в същия вид, който са имали преди милиони години. Най-често това са различни видове насекоми, паяци, ракообразни, охлювчета. Реликтни ендемични троглобионти са охлювчето Белграндия Хесеи и ракообразните от рода Микрохарон.

ЗИГЕНА АНГЕЛИЦЕ БАЛКАНИ - Красива пеперуда, с карминеночервени задни крила с широки черни ресни. Български ендемит, подвид от семейство Зигениде. Среща се до 1600 метра надморска височина.

КРИПТОМЕРИЯ - Високо иглолистно дърво, което вирее в Япония и Китай. От дървесината му изработват подводни части на кораби.

МАЩЕРКА - Многогодишно тревисто медоносно растение, с пълзящо стъбло, ситни бледорозови, червени или виолетови венчета. Ароматните й цветове могат да се видят из цялата страна от май до септември. Една от най-известните български билки. У нас растат над 15 вида мащерка.

МИКРОХАРОН - Ендемичен вид равноноги ракообразни, които населяват подпочвените води в някои български пещери.

ПАРАНОКРАКИС БУЛГАРИКУС - Вид ендемични скакалци, оцелял през страшните студове, когато преди милиони години лед сковал цялата Земя. Живее на скалисти места докъм 1500 метра надморска височина в Българските планини.

ПАРАНОКАРОДЕС ШОПАРДИ - Вид ендемични скакалци, оцелял през ледниковия период. Сега в България се среща в планините до 450 метра надморска височина, на припек, по сухи, слънчеви поляни.

ПОДЗЕМНИ ВОДИ - Дъждовната влага попива в почвата и когато достигне водонепропускливи пластове се събира в подземни езера и реки, които понякога излизат на повърхността. Там бликват извори. Има и дълбоки подземни води, в които всяка година се вливат млади или както учените ги наричат "ювенилни води" - т.е. юношески води, защото за пръв път влизат в общия земен кръговрат на водата в природата. Според някои съвременни учени, водните запаси под земята са 100 пъти повече от водата на земната повърхност.

РЕЛИКТИ са организмите, запазени само в някои райони - с подходящи за тях условия за живот. Те са съществували в почти същия вид още преди милиони години - в други геологични епохи, през които е преминало развитието на живота на Земята. Реликти, които се срещат в съвсем малки географски области, се наричат реликтни ендемити. Такива са, например, двата вида скакалци - Паранокракис Булгарикус и Паранокародес Шопарди.

РИЛСКА ИГЛИКА - "ПРИМУЛА ДЕОРУМ" или "БОЖЕСТВЕНА ИГЛИКА" - Червено-лилавите й цветчета могат да се видят през юни и юли само из мочурливите ливади в Рила планина. Затова тя е рилски ендемит, включен в Червената книга на България.

РОДОПСКА КАДИФЯНКА - Красива пеперуда от семейство Сатириде. Има тъмно-кафява окраска, а на долната страна на задните й крила - сивкав пояс. Среща се във високите български планини от юни до септември. Тя е български ендемит.

СИНЯ ТИНТЯВА - Красиво многогодишно тревисто растение с право, високо до 60 см стъбло. Стръковете и сините й цветчета се използват в народната медицина. Срещат се във всички български планини.

ЧИМ - Парче земя, изкопано заедно с поникналото върху него растение.

 

НЕПОЗНАТИ ДУМИ ЗА СВЕТА НА ХОРАТА

АТОН - Полуостров в Гърция, на който са построени много манастири.

ВИЛА САМОВИЛА - Самодива, митично женско същество в славянските вярвания, което живеело в горите, планините, изворите и реките. Обикновено било враждебно настроено към човека, но понякога го подпомагало. Силата на Вила Самовила се криела в дългите коси, а свръхестествените й качества - в дрехите.

ДОРЬО ДАЙСАТА е японски митологичен герой - безсмъртен великан, повелител на планината и неин покровител. Той основал светилището Сайджорджи през 1394 г. Можел сам да свърши работата на 300 души. Поклонниците му поднасят огромни железни " гета " - сандали на трупчета, които понякога са по-големи от маса, около която биха могли да седнат няколко души. За разлика от останалите тенгу, Дорьо Дайсата е добър към хората.

ДРАКОН - В митологията това е чудовище с крака на лъв, криле на орел и опашка на змия. В японските приказки драконите имат змийско тяло и огромни криле. Чувстват се отлично както в морето, тъй и във въздуха. Най-често са страшни и опасни, но понякога помагат на юнаците.

МИТОЛОГИЯТА обединява истории за богове и герои, с които всеки народ се е опитвал да си обясни света и е изразявал надеждата си по вълшебен начин да покори природните стихии.

ОБИТЕЛ - Свято място, където живеят хора, посветили живота си на своя бог. Манастир.

ОКУНИНУШИ - Това е само едно от имената на този японски герой и бог, изпратен да управлява древна Япония и да я защитава от враговете й. Многобройни са подвизите му. Негови най-добри приятели са джуджето-лечител Сукунабикона и хитрият бял заек от Инаба.

ПЕРУН - Едно от главните древнославянски божества, главен бог у южните славяни. Олицетворява бурното небе, светкавицата и гръма. Почитан е също като бог на земеделието - дарител на дъжда.

РЮДЖИН - Племе дракони, което живеело в океаните. Според японската митология техен крал е мъдрият и справедлив Рюо. В неговия морски дворец от корали и кристал скучаят многобройните му дъщери. На тях не им харесва компанията на драконите и затова от време на време излизат на повърхността и флиртуват с хората.

РЮО е владетелят на океаните. Той властва в човешки образ, ала неговите поданици са морски чудовища - дракони, костенурки, змии, риби и други свадливи, а често и глуповати същества. С помощта на драконите и змиите той контролира приливите и отливите, призовава и усмирява бурите и вълните, изпраща и задържа дъжда. Има, обаче, една слабост - много обича кристалите. Готов е дори да ги открадне, щом ги хареса.

САЙДЖОРДЖИ - Светилище в чест на духа на планината - тенгу Дорьо Дайсата. Обграждат го вековни гори от криптомерии. Те сякаш докосват небесата. Тайнствен зелен полумрак цари там. Светилището се намира в планината Даюдзан на планинската верига Хаконе - близо до източното крайбрежие на Япония, край Минами Ашигара - в префектура /област/ Канагава.

СВЕТА ГОРА или СВЕТОГОРСКА ОБИТЕЛ е монашеско обединение на Атонския полуостров, състоящо се от 20 манастира. В два от тях - Хилендарския и Зографския през 1762 г Паисий Хилендарски е писал "История славянобългарска".

СВЕТИЛИЩЕ - Сграда или място, посветено на божество.

СЕНКЬО - Според японската митология това е вълшебна страна, в която живеят безсмъртните мъдреци Сеннини.

СЕННИН - Безсмъртен мъдрец, който притежава свръхестествена сила.

СТРАДИВАРИУС - Така се наричат най-съвършените цигулки, изработени от Антониус Страдивариус от италианския град Кремона. Той живял от 1644 до 1737 година. От елови и яворови дървета сътворил над 1300 музикални инструмента. Всеки от тях блести с красота и прекрасен звук, а засвири ли на тях талантлив цигулар - те сякаш оживяват. Звукът им е неповторим и прекрасен. Най-известните изпълнители в света имат цигулки Страдивариус. За наша гордост, сред тях са и българските цигулари Стойка Миланова и Минчо Минчев.

СТРАНСТВАЩ МОНАХ - В страните от Далечния изток - Индия, Япония – имало бедни, мъдри и добри монаси, които пътували из страната, помагали на хората, разказвали им за боговете, в които вярвали. Сега в много светилища японците поднасят в дар сламени " дзори" - обувките на странстващите монаси, за да изразят почитта си към тяхното дело и да измолят божествената им закрила за себе си и своите дела.

СУКУНАБИКОНА - Японско божество, голямо колкото джудже. Покровител на лекарите, билкарите и фармацевтите. Показал е на хората лечебните свойства на топлите извори. Умеел да открива различни цярове за всяка болест. Той бил приятел на японския герой Окунинуши. Сукунабикона е най-непокорният и палав син на Такамимусуби - повелителя на Небесната равнина, където живеели древните японски богове.

ТЕНГУ - Според японската митология това са дългоноси горски обитатели, кръвожадни, отмъстителни, враждебно настроени към хората. Из цялата страна се носят много зловещи предания за деца, отвлечени от тенгу, за пакостите им из селищата. Японците много се страхували да не обидят някой тенгу, защото отмъщението му било ужасно. Макар и рядко, хората успявали да се сприятелят с тенгу. Тогава получавали част от свръхестествената му сила и изключителното му военно майсторство.

ТЕННИНИ или ТЕННЬО са митологични същества, които приличат на българските самодиви. Те притежават чудна хубост. Облечени са във въздушно-леки, нежни премени. Издигат се във въздуха, разпръскват цветя. Край тях се носят божествени ухания и музика с неземна красота. Вълшебната им сила се крие в дрехата от пера.

ХАКОНЕ - планинска верига в Япония, в префектура /област/ Канагава - близо до източното крайбрежие.

Wednesday the 25th. ЗАЕДНО МОЖЕМ ВСИЧКО!