Печат

Що за птица е това?

 

  

 

Имало едно време един Гъсок. Той бил много глупав и завистлив.

На всеки завиждал, с всеки се карал, срещу всеки съскал ... Всички клатили глава и казвали:

— Ама че Гъсок!...

Веднъж Гъсокът видял в езерото Лебед. Харесал Гъсокът шията на Лебеда.

Ех, да имах такава шия! — помислил си Гъсокът.

И помолил Лебеда:

— Хайде да се сменим. Аз ще ти дам моята шия, а ти ми дай твоята.

 

Помислил Лебедът и се съгласил. Сменили се.

 

Отишъл си в къщи Гъсокът с лебедова шия, но не знае какво да я прави. Тъй я обърне, иначе я притегне, на колело я свие — все му е неудобно.

Видял го Пеликанът и започнал да се смее.

— Ти не си нито Гъсок, нито Лебед! Ха-ха-ха!

Обидил се Гъсокът, понечил да изсъска, но видял, че клюнът на Пеликана е с голяма торба.

— Да имах такъв клюн с торба! — помислил си Гъсокът.

И казал на Пеликана:

— Хайде да се сменим: ти ще вземеш моя червен нос, а аз твоя клюн с торбата.

 

Засмял се Пеликанът, но се съгласил.

Разменили се.

 

Харесали се тези смени на Гъсока.

С Жерава си разменил краката: вместо своите гъши крака получил дългите крака на Жерава.

 

На Враната дал големите си бели крила, а взел нейните малки черни.

 

Дълго убеждавал Пауна да си даде шарената опашка за неговото късо опашле ...

Най-после го убедил...

 

А добрият Петел подарил на Гъсока гребенчето, брадичката си и заедно с тях своето „ку-ку-ри-гу“.

Така Гъсокът заприличал на нищо.

 

Крачи Гъсокът с дългите крака на Жерава, маха с крилата на Враната, върти на всички страни лебедовата шия. Насреща му се появило стадо гъски.

— Га-га-га! Що за птица е това? — зачудили се гъските.

 

— Аз съм Гъсок! — викнал Гъсокът, размахал крилата на Враната, протегнал лебедовата шия и извикал с цялото си пеликанско гърло.

— Ку-ку-ри-гу-у! Аз съм най-хубав от всички!

— Щом си Гъсок, тръгвай с нас, — казали гъските.

 

Отишли гъските на полянката и Гъсокът с тях.

Всички гъски пасат тревичка, а Гъсокът само трака с големия клюн с торбата и не може да пасе трева.

 

Тръгнали гъските на езерото да се къпят и Гъсокът с тях.

Всички гъски плуват в езерото, а Гъсокът тича по брега – не може да плува с дългите крака на Жерава.

Смеят се гъските:

- Га-га-га!

А той им отговаря:

- Ку-ку-ри-гу!

 

Излезли гъските на брега и изведнъж връхлетяла Лисицата!

Закрякали гъските и литнали.

Само Гъсокът останал — не можел да литне с крилата на Враната, затичал се с дългите си крака, но в камъша се оплела пауновата опашка ...

 

Грабнала го Лисицата за дългата лебедова шия и го понесла.

Като видели това гъските, нахвърлили се върху Лисицата и започнали да я щипят от всички страни.

Тя захвърлила Гъсока и избягала.

 

— Благодаря ви, гъски, че ме спасихте! — казал Гъсокът.

— Сега вече зная какво да правя.

Отишъл Гъсокът при Лебеда и му върнал дългата шия, на Пеликана — клюна с голямата торба, на Жерава — тънките крака, на Враната — черните крила, на Пауна — шарената опашка като ветрило.

 

А на добрия Петел — гребенчето, брадичката, а заедно с тях и неговото „кукуригу".

И Гъсокът отново станал Гъсок. Само че умен и независтлив.

Това е цялата приказка за Гъсока.

Sunday the 22nd. ЗАЕДНО МОЖЕМ ВСИЧКО!