Печат

Елхичка

 

  

 

Сутринта децата погледнали календара, на който било останало последното листче.

 

— Утре е Нова година! Ще има елха! Играчките ще бъдат готови, а елхата още я няма. И децата решили да напишат писмо на Дядо Мраз да им изпрати от гъстата гора най-хубавата и най-пухкава елха.

 

Мили Дядо Мраз,

Молим те да ни подариш елха за Нова година!

Ние сами ще направим играчките.

Писмото ще ти донесе този Снежен човек.

Децата.

 

Децата написали това писмо и изтичали да правят Снежен човек.

 

Всички работили задружно. Едни събирали сняг, други правели големи топки...

На главата на Снежния човек сложили стара кофа, вместо очи му поставили въгленчета, а вместо нос тикнали едно морковче.

Хубав Снежен човек станал, готов да тръгне на път.

 

Децата му дали писмото си и казали

 

Нашият човек от сняг,

тъй юначен и сърцат,

в тъмната гора иди

и писмото отнеси.

Дядо Мраз писмото щом получи

да намери хубава елхичка,

дано пухкава и нежна да се случи,

цялата в зеленички иглички.

И елхичката тозчас

ти донес за всички нас!

 

Свечерило се и децата се прибрали в къщи, а Снежният човек си казал:

— Ама че задача ми възложиха! Къде да вървя сега?

 

— Вземи ме със себе си! — казало изведнъж кученцето Бобик. — Аз ще ти помогна да търсиш пътя.

 

 

— Наистина, ако сме двама, ще ни е по-весело! — зарадвал се Снежният човек. — Ще ме пазиш и ще запомняш пътя.

 

Дълго вървели Снежният Човек и Бобик и накрая стигнали до една огромна гъста гора…

 

Насреща им изтичал Заек.

— Къде живее Дядо Мраз? — попитал Снежният човек.

Но Заекът нямал време за приказки, гонела го Лисицата.

 

Бобик излаял „Аф, аф!" и също изтичал след Заека.

 

Натъжил се Снежният човек:

- Сигурно, ще трябва сам да вървя по-нататък.

 

Изведнъж се вдигнала буря, завъртяла се снежна вихрушка.

 

Разтреперил се Снежният човек и се разпаднал. Останали на снега само кофата, писмото и морковчето.

 

Дотичала обратно сърдитата Лисица:

- Къде е онзи, който ми попречи да стигна Заека?

Гледа: няма никого, само едно писмо се търкаля на снега. Грабнала писмото и избягала.

 

Върнал се Бобик:

— Къде е Снежният човек?

Нямало го Снежният човек.

В това време Вълкът настигнал Лисицата.

— Какво носиш, кума Лисо? — изръмжал Вълкът. — Хайде да го разделим!

— Не искам да го делим, то и на мен ще ми свърши работа, — казала Лисицата и избягала.

А Вълкът подир нея.

Любопитната Сврака литнала след тях.

 

Бобик плачел, а зайците му натяквали:

— Така ти се пада, недей да ни гониш, недей да ни плашиш!

 

— Няма да ви плаша, няма да ви гоня, — казал Бобик и още по-силно заплакал.

 

— Не плачи, ние ще ти помогнем, — казали зайците.

— А ние ще помогнем на зайците, — казали катеричките.

 

Зайците започнали да правят Снежния човек; а катеричките да им помагат: с лапичките го почукват, с опашките го изтупват.

На главата му пак сложили кофата, направили му очички от въгленчета, а вместо нос му поставили морковчето.

 — Благодаря, — казал Снежният човек, — че пак ме направихте. А сега ми помогнете да намеря Дядо мраз.

 

Завели го при Мечката. Тя спяла в дупката си и трябвало да я събудят.

Разказал й Снежният човек, че са го изпратили децата с писмо при Дядо Мраз.

— С писмо? — изревала Мечката. — Къде е то?

Сетили се, че писмото го няма. 

 

— Без писмо Дядо Мраз няма да ви даде елха, — казала Мечката. — Вървете си по-добре обратно в къщи, а аз ще ви изпратя до края на гората.

В този миг се появила свраката.

— Ето го писмото! Ето го писмото!

И Свраката разказала, как намерила писмото.

 

Всичко станало ето така.

 

Всички тръгнали с писмото при Дядо Мраз. Снежният човек бързал и се вълнувал, ту по леда се хързулне, ту в дупка пропадне, ту за някой пън се закачи.

Добре че Мечката му помагала, иначе пак щял да се разпадне Снежният човек.

 

Дошли най-сетне при Дядо Мраз.

Дядо Мраз прочел писмото и казал:

— Защо идваш толкова късно? Няма да успееш да занесеш на децата елха за Нова година.

 

Всички започнали да защищават Снежния човек, разказали, какво му се е случило. Дядо Мраз му дал своята шейна и Снежният човек препуснал да занесе елхата на децата.

 

Мечката си отишла в къщи да спи до пролетта.

 

На сутринта Снежният човек стоял на старото място, а в ръцете му вместо писмо имало елха.

Sunday the 22nd. ЗАЕДНО МОЖЕМ ВСИЧКО!