Печат

Мишлето и Моливът

 

 

 

 

Стоял си на масата на Вова един Молив. Веднъж, когато Вова спял, на масата се покачило Мишле. Видяло Молива, хванало го и го задърпало в своята дупка.

 

- Пусни ме, моля те! – замолил се Моливът. – За какво съм ти? Аз съм дървен и не можеш да ме изядеш.

— Аз ще те гризя! — казало Мишлето! — Сърбят ме зъбите и през цялото време трябва нещо да гризя. Ето така! — и Мишлето силно ухапало Молива.

- Ох! – изохкал Моливът. – Тогава нека за последен път нарисувам нещо и после прави каквото искаш.

 

 

— Тъй да бъде, — съгласило се Мишлето, — рисувай! Но после, да знаеш, ще те изгризя на съвсем малки парченца.

 

 

Моливът тежко въздъхнал и нарисувал кръгче.

- Това сирене ли е? – попитало Мишлето.

 

 

 

- Може и да е сирене – казал Моливът и нарисувал още три малки кръгчета.

- Разбира се, че е сирене. А това са дупчиците по него. – досетило се Мишлето.

 

— Може и да са дупчици, — съгласил се Моливът и нарисувал още един голям кръг.

- Това е ябълка! – викнало Мишлето.

 

 

 

- Може и да е ябълка, - казал Моливът и нарисувал няколко такива дълги кръгчета.

 

 

 

- Аз зная, това са сарфаладки! – възкликнало, облизвайки се Мишлето. – Свършвай по-бързо, че ужасно ме сърбят зъбите.

 

 

— Почакай малко, — казал Моливът.

И когато нарисувал тези ъгълчета, Мишлето завикало:

— Това прилича на ко ... Не рисувай повече!

 

 

 

Но Моливът вече бил нарисувал големи мустаци...

— Това е истинска котка! — изпискало уплашеното Мишле. — Помощ! — и се втурнало към своята дупка.

Оттогава Мишлето и носа си не е показвало от там.

А Моливът и досега си стои на масата на Вова, само че вижте колко малък е станал.

И ти се опитай с твоя молив да нарисуваш такава котка, която да плаши мишлетата.

 

Sunday the 22nd. ЗАЕДНО МОЖЕМ ВСИЧКО!