Печат

Ябълката

 

 

   

 

Била късна есен. Отдавна се отронили листата на дърветата и само на върха на дивата ябълка висял един-единствен плод.

През гората тичал Заек и видял ябълката.

Но как ли да я стигне? Ябълката е високо, не може да скочи до там!

— Крра-кррра!

Гледа Заекът — на елхата кацнала Врана и се смее.

— Ей, Врано! — извикал Заекът. — Откъсни ми тази ябълка!

Враната прелетяла от елхата на ябълковото дърво и откъснала ябълката. Но не можала да я задържи в клюна си и тя паднала на земята.

 

— Благодаря ти, Врано! — казал Заекът и понечил да вземе ябълката, а тя като жива изведнъж изсъскала ... и побягнала.

Какво става?

Уплашил се Заекът, но после разбрал: ябълката паднала право върху Таралежа, който спял, свит на кълбо под дървото.

Таралежът скочил уплашен и хукнал да бяга, а ябълката се била забола на неговите бодли.

— Стой, стой! — викнал Заекът. — Къде отнесе моята ябълка?

 

 

Таралежът спрял и казал:

— Тази ябълка е моя. Тя падна и аз я хванах.

Заекът подскочил към Таралежа:

— Веднага ми дай моята ябълка! Аз си я намерих.

Долетяла и Враната.

— Напразно спорите, — казала тя. — Тази ябълка е моя, аз си я откъснах.

Никой с никого не е съгласен и всеки вика:

— Моя е ябълката!

Шум и викове огласили цялата гора. И дори бой започнал: Враната клъвнала Таралежа по носа, Таралежът убол с бодлите си Заека, а Заекът ритнал с крак Враната...

 

 

 

 

По това време се появил Мечокът. И като ревнал:

— Какво е това? Какъв е този шум?

 

Всички се струпали около него:

— Михаил Иванович, ти си най-големият и най-умният в гората. Отсъди справедливо! На когото определиш тази ябълка, негова ще бъде.

И му разказали всичко, както си е било.

 

 

 

 

 

 

Мишокът се замислил, почесал се зад ухото и попитал:

 

- Кой намери ябълката?

- Аз, - казал Заекът.

 

 

- А кой я откъсна?

- Аз, - гракнала Враната.

 

 

- Добре. А кой я улови?

- Аз я улових, - писнал Таралежът.

 

 

 

- Вижте какво, — казал Мечокът, — всички сте прави и затова всеки от вас трябва да получи ябълка...

— Но тя е само една! — казали Таралежът, Заекът и Враната.

- Разделете я на равни части и всеки да вземе по едно парченце.

Всички заедно възкликнали:

— Как не се сетихме по-рано!

 

Ежко взел ябълката и я разделил на четири части. Едно парченце дал на Заека:

— Това е за теб, Зайко, — ти пръв видя ябълката.

Второто парченце дал на Враната:

— Това е за теб, Врано, — ти откъсна ябълката.

Третото парченце Ежко сложил в устата си:

— Това е за мен, защото аз улових ябълката.

Четвъртото парченце сложил в лапата на Мечока:

— А това е за теб, Михаил Иванович...

— А на мен за какво? — учудил се Мечокът.

— За това, че ни помири и вразуми.

Всеки изял своето парченце от ябълката и всички били доволни, защото Мечокът отсъдил справедливо и не обидил никого.

Sunday the 22nd. ЗАЕДНО МОЖЕМ ВСИЧКО!