Печат

Вълшебната пръчка

 

  

 

 

Ежко се връщал в къщи. По пътя го настигнал Зайко и тръгнали заедно. Когато са двама, пътят е два пъти по-къс. Къщата им далеч, те вървят и си приказват. А насред пътя — гледат — пръчка.

Унесен в приказки, Зайко не я забелязал, спънал се в нея и едва не паднал.

— Ах, ти!... — разсърдил се Зайко, ритнал силно пръчката и тя отлетяла далеч настрани.

А Ежко вдигнал пръчката, взел я на рамо и се затичал да настигне Зайко.

Видял Зайко пръчката и се зачудил.

— Тази пръчка не е обикновена, — обяснил Ежко. — Тя е вълшебна.

Зайко само прихнал в отговор.

 

Тръгнали по-нататък и стигнали до ручея. Зайко с един скок го прескочил и викнал от другия бряг:

- Ей, Бодлива главо, хвърляй своята пръчка, с нея няма да можеш да минеш!

Ежко не отговорил нищо, отстъпил малко назад, засилил се, забол пръчката на средата на ручея, с един скок прелетял на другия бряг и застанал до Зайко, като че нищо не е било.

Зайко от учудване зяпнал:

— Юнашки скачаш, Ежко!

— Аз хич не мога да скачам, — казал Ежко. — Помогна ми вълшебната пръчка — през всичко скачачка.

 

Тръгнали по-нататък. Повървели малко и стигнали едно блато.

 

Зайко подскачал от буца на буца. Ежко вървял отзад и опитвал пътя с пръчката.

— Ей, Бодлива главо, какво се тътриш едва-едва? Сигурно, пръчката...

Не успял Зайко да се доизкаже, паднал - от буцата в тресавището и затънал до уши. За малко да се удави.

Промъкнал се Ежко по-близо до Зайко и викнал:

— Дръж се за пръчката! По-здраво!

 

 

Хванал се Зайко за пръчката. Ежко с всички сили дръпнал и извадил приятеля си от блатото.

 

Когато излезли на сухо, Зайко казал на Ежко:

— Благодаря ти, Ежко, ти ме спаси.

— Ами, аз! Помогна вълшебната пръчка — от беда издърпвачка.

 

 

 

 

 

 

Продължили по-нататък и на края на голямата тъмна гора видяли на земята малко птиченце. Изпаднало от гнездото, то жално пищяло, а родителите му пърхали наоколо и не знаели какво да правят.

— Помощ! Помощ! — изцвърчали те.

Гнездото било високо, не можело да се стигне. Нито Ежко, нито Зайко могат да се катерят по дърветата. А трябвало да се помогне.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Мислил, Ежко, мислил и намислил.

— Застани с лице към дървото! — изкомандувал той на Зайко.

Зайко застанал с лице към дървото. Ежко сложил птичето на края на пръчката, качил се на рамената на Зайко, вдигнал пръчката и стигнал почти до самото гнездо.

Птичето изпискало още веднъж и скочило право в гнездото.

Как се зарадвали майка му и баща му! Хвърчали около Зайко и Ежко и чуруликали:

—Благодарим, благодарим, благодарим!

А Зайко казал на Ежко;

— Юнак си ти, Ежко! Добре го измисли!

— Ами, аз! Пак вълшебната пръчка — нагоре повдигачка!

 

 

 

 

 

 

 

 

Колкото повече навлизали в гората, толкова по-гъста и по-тъмна ставала тя. Зайко го дострашало. А на Ежко — нищо му няма: върви си отпред и си проправя път с пръчката сред гъстите клони.

И изведнъж иззад едно дърво право срещу тях изскочил огромен Вълк, преградил им пътя и изръмжал:

— Стой!

Зайко и Ежко спрели.

Вълкът се облизал, скръцнал със зъби и казал:

— Тебе, Ежко, няма да те закачам, ти си бодлив, а тебе, Дългоушко, ще те излапам целия с опашката и ушите!

 

 

 

 

 

 

 

Разтреперил се Зайко от страх, целият побелял като през зимата, а не може да избяга: краката му, като че залепнали за земята. Затворил очи и зачакал да го налапа Вълкът.

Но Ежко не се уплашил, замахнал с пръчката си и с всичка сила ударил Вълка по гърба.

Изревал Вълкът от болка, подскочил и побегнал.

 

Така си и избягал, без да се обърне.

— Благодаря ти, Ежко, ти и от Вълка ме спаси!

— Ами, аз! Вълшебната пръчка — по врага ударячка! — отговорил Ежко.

 

Тръгнали по-нататък. Пресекли гората и излезли на пътя. А пътят пред тях — тежък и стръмен.

Ежко вървял отпред, като се подпирал на пръчката, а горкият Зайко изостанал и бил капнал от умора.

Наближили къщата на Зайко, а той не можел повече да върви.

— Нищо, — казал Ежко, — дръж се за моята пръчка. Хванал се Зайко за пръчката и Ежко го затеглил нагоре. На Зайко му се сторило, че така се върви по-леко.

— Гледай ти,—рекъл той на Ежко. — Твоята вълшебна пръчка и този път ми помогна.

Така Ежко завел Зайко в къщи, а там отдавна го чакали вече Зайка със зайчетата.

 

Всички се радвали, а Зайко казал на Ежко:

— Ако не беше твоята вълшебна пръчка, нямаше да видя повече къщата си.

Усмихнал се Ежко и рекъл:

— Вземи тази пръчка от мен подарък, може пак да ти дотрябва. Зайко се смутил.

— Ами ти какво ще правиш без вълшебната пръчка?

— Нищо, — отговорил Ежко. — Пръчка винаги ще си намеря, но вълшебна... — и той чукнал по челото, — ето къде е вълшебната!

Едва сега разбрал всичко Зайко:

— Прав си: важна е не пръчката, а умната глава и доброто сърце!

 

Wednesday the 25th. ЗАЕДНО МОЖЕМ ВСИЧКО!