Печат

Кой каза „мяу“?

 

     

 

 

 

 

Едно кученце спяло на черджето до дивана. Изведнъж на сън чуло, че някой казва: — Мяу!

Кученцето вдигнало глава, огледало се — няма никого!

 

 

 

 

 

— „Присънило ми се е, сигурно", — помислило си то и се наместило по-удобно.

 

 

 

 

 

 

 

Изведнъж някой пак казал: - Мяу!

- Кой е?

 

Кученцето скочило, обиколило цялата стая, надникнало под кревата, под масата – няма никого!

 

Качило се на прозореца и видяло, че навън се разхожда Петела.

- Ето кой ми пречи да спя. – помислило си Кученцето и изтичало на двора при Петела.

 

 

— Ти ли каза „мяу"? — попитало Кученцето Петела.

— Не, аз казвам... — Петелът размахал криле и изкрещял: Ку-ку-ри-гу!

 

 

 

- А друго нищо ли не умееш да казваш? — попитало Кученцето.

— Не, само „кукуригу", — отговорил Петелът.

 

Кученцето се почесало със задната си лапа и тръгнало към къщи.

Изведнъж до самата врата някой казал:

— Мяу!

— Тук е! — си казало Кученцето и бързо започнало да рови под прага с четирите си лапи.

Когато изровило голяма дупка, оттам изскочило малко сиво Мишле.

 

 

 

 

 

Ти ли каза „мяу"? — строго попитало Кученцето.

- Пи-пи-пи, — изпискало Мишлето. — Кой каза така?

- Някой каза „мяу" ...

- Наблизо ли беше? — разтреперило се Мишлето.

- Ей тук някъде, наоколо, — казало Кученцето.

— Страх ме е! Пи-пи-пи! — изпищяло Мишлето под вратата.

 

 

 

 

 

Кученцето се замислило.

Изведнъж край къщичката на големия Шаро някой извикал силно: — Мяу!

Кученцето обиколило къщичката три пъти, но не намерило никого. Вътре някой се размърдал . . . — Ето го! — си казало Кученцето. — Сега ще те хвана . .. И бавничко се доближило . . .

 

Насреща му изскочил големият рошав Шаро.

 

— Р-р-р-р! — изръмжал Шаро.

— Аз . .. аз исках да разбера . . .

— Р-р-р-р!

— Вие ли казахте „мяу“? - прошепнало Кученцето, подвивайки опашка.

— Аз?! Ти подиграваш ли се, Кученце?

 

Кученцето с всичка сила се хвърлило към градината и се скрило под един храст.

И изведнъж, над самото му ухо, някой казал: — Мяу!

 

Кученцето погледнало изпод храста. Точно пред него на едно цвете била кацнала мъхната Пчела.

 

Ето кой каза „мяу“ — си помислило Кученцето и му се приискало да я налапа.

— З-з-з-з!   —  избръмчала   обидената Пчела и силно ужилила Кученцето по носа.

То изскимтяло и избягало, а Пчелата подир него.

 

Летяла и бръмчала:

— Ще тe уж-жиля! Ще те уж-жиля!

Изтичало Кученцето на езерото и хоп! — гмурнало се във водата.

 

Когато изплувало, Пчелата вече я нямало. И пак някой казал:

— Мяу!

— Ти ли каза „мяу“? — попитало Кученцето Рибата, която плувала край него.

 

Рибата не отговорила нищо, махнала с опашка и изчезнала в дълбочината.

 

— Ква-ква-ква! — изсмяла се Жабата, която седяла на един лист на лилията. — Нима не знаеш, че рибите не говорят?

— Може би ти каза „мяу"? — попитало Кученцето Жабата.

 

— Ква-ква-ква! — засмяла се Жабата. — Колко си глупав! Жабите само квакат. И скочила във водата.

 

Кученцето тръгнало към къщи, мокро и с подут нос.

 

Натъжено легнало на черджето до дивана. И изведнъж чуло:

— Мяу!!!

 

То подскочило. На прозореца лежала пухкава, шарена котка.

 

— Мяу! — казала Котката.

— Бау-бау-бау! — излаяло Кученцето, след това си спомнило как ръмжи рунтавият Шаро и заръмжало: „Р-р-р-р!"

 

Котката се извила и изсъскала: „Ш-ш-ш!"

 

— Фу-у-у! — изфучала Котката и изскочила през прозореца.

 

Кученцето се върнало на черджето и легнало да спи.

 

Wednesday the 25th. ЗАЕДНО МОЖЕМ ВСИЧКО!